В резултат на контракциите, които преминават през целия първи период на едно раждане, каналчето на шийката на матката започва да се разпъва, защото при всяка следваща контракция шийката става все по-мека. Тя (матката) ще преследва тенденцията към намаляване на обема на своето тяло през целия период на раждане, включително и в плацентарната му част. И когато на края се освободи от съдържимото тя ще бъде толкова малка, че може да я напипате като една топка, намираща се между пъпа и лонната кост. Когато излезете от родилна зала намерете тази топка – тя е лесна за напипване – и я мачкайте, дразнете я, за да може тя да продължава да се свива. Колкото повече дразнения нанасяте на матката веднага след раждането, толкова по-малко биха били усложненията, защото тези механични дразнения я карат да се изпразни. Тя трябва да остане празна. Причина да стоят родилките два часа след раждането в родилна зала е да се овладе кръвотечението.
Така в следствие на контракциите през целия първи период на раждане матката непрестанно намалява обема си. След всяка контракция мускулите на матката остават във все по-съкратено положение. В следствие на всичко това във времето ще се получава едно непрекъснато намаляване на обема на матката. Така в цялата матка се създава налягане, което дори в паузите между контракциите остава. Като резулт на това налягане е отварянето на каналчето на шийката на матката. Там има циркулаторно разположени мускулни влакна, които започват да се разтягат и се разтягат настрани толкова, колкото е налягането горе в матката. Едновременно с това всичко, което е в матката също поема натиск. Тя отвсякъде притиска нейното съдържимо. Така тя „хваща” бебето и го принуждава да застане в една перфектна поза – подало е главичката си напред, свило е ръчичките и крачетата, тъй като е натиснато отвсякъде. Така матката прави една невероятна услуга на бебето – поставя го в една яйцевидна форма и то яйце, насочено с острата част надолу това е дилататорна позиция или по-ясно казано една напълно обтекаема форма, която да създава минимално съпротивление на натиска, който оказва матката въру бебето, за да го „изгони” навън. Колкото повече матката оказва това налягане, което разпъва шийката, толкова повече и бебето помага в този процес, защото то се явява един клин, който я разпъва спускайки се до мястото, до което го отвежда контракцията, то държи разпънати влакната на мускулчетата на шийката. Главата на бебето се превръща в една матрица, по която шийката започва да се оформя.
Като следствие на това налягане се стига и до пукане на околоплодния мехур. Но е възможно и неговото пукане да се забави и ако това не е станало до влизането Ви в родилна зала, тогава ще дойде момент, когато ще се предприеме по медицински съображения той да бъде пукнат. Пукането на околоплодния мехур ускорява раждането. Добре е ако се е пукнал при 4-5 сантиметра разкритие и напълно изгладена шийка. Когато бъде пукнат мехура в този момент, тъй като главата на бебето вече разпъва долния отвор на стената на шийката, се освобождава пространството в кухината на матката и тя бързо хлътва, т.е. рязко намалява обема си, което и позволява да зачести контракциите и да ги направи по-ефективни. За това пукането на мехура ускорява раждането. Нека този момент не буди страх у вас. Пукането на околоплодния мехур не е болезнено. То се прави с ръкавици снабдена с шипче или инструмент по-малък от пинсета, той има зъбчета от едната страна и по време на преглед се изчаква матката да се стегне най-силно и да може долният полюс на околоплодния мехур да се оформи и изпъкне максимално. Тогава лекичко се драсва ципата на мехура. Няма никаква болка,тъй като околоплодния мехур не е част от организма на жената, а е придатък на плацентата.
От тук нататък бебето започва да натиска с всяка следваща контракция. Хипофизната жлеза (намираща се в мозъка) отделя един хормон, наречен окситоцин, който също ще улесни процесите на раждане. Какво обаче може да направи една раждаща жена в този етап на раждане?