Какво обаче може да направи една раждаща жена в този етап на раждането? Тя не може да контролира мускулатурата на матката, тъй като тя е гладка мускулатура и не се съкращава волево. Тя ще се съкращава под действието на окситоцина и това ще води до нови и нови все по-сериозни контракции. Това, с което може да си помогне жената по време на раждане в този момент е да стои права. Така силата на гравитацията ще помогне на бебето със собственото си тегло да разпъва все повече шийката на матката. Също често ходете до тоалетна, за да изпразвате пикучния си мехур, защото ако той е пълен поради местоположението му би се оказал още едно препятствие по пътя на бебето. Не е добра идеята да сенете на стол или на легло, защото тогава вие седите на главичката на Вашето бебе.
Как да разберем, че е достигнато пълно разкритие? Истината е, че родилката е тази, която разбира, че разкритието е пълно, не лекаря. Това, което дава знак на жената е чувството за ходене по голяма нужда. То заменя болката в контракцията. Пак има болка – чувството за разтягане, за разпъване, но болката изчезва в този си вид, в който е била до сега – режеща ниско долу над лонната кост, като при болезнен мензис. Това чувсто се променя в чувство за ходене по голяма нужда. И колкото повече контракции се появяват, толкова по-силно е чувството. В този момент ще ви бъде направен преглед за да се установи дали имате пълно разкритие. В някои случаи то не е съвсем пълно и тогава е нужно да се изтърпи още малко време, в което да не се напъва, въпреки желанието, което възниква у жената. Но в повечето случаи в този момент вече е на лице пълно разкритие. И тогава идва дългоочакваната команда: „Поеми въздух и напъвай” От този момент нататък знайте, че вие се превръщате в част от екипа, а не сте както до сега е било: пациент наравно с бебето. И това е най-хубавата част, защото вие раждате, а екипа контролира и се намесва само, ако има някакъв проблем. А ръцете на вашата акушерка ще ви пазят от разкъсване. Тя ще може да ускори събитията, тогава когато може да хване бебето. Тук ако се наложи акушерката ще притисне с ръце корема, за да ви подпомогне като увеличи налягането на матката – това е т.н. метод на Кристелер и не е случаен, защото с него се натиска матката така, че да се помогне на бебето.
Напъването на майката засилва ефекта от контракцията, то и дава тласък и я прави много по-мощна. Това напъване е предопределено от природата, у вас се появява това чувство за стягане, за напъване от страна вече на коремната мускулатура. От един момент нататък това става рефлекторно. Когато бебето слиза надолу то провокира усещането за ходене по голяма нужда (тъй като притиска ректума) и така рефлекторно се задейства механизмът по стягане на коремната мускулатура. Това, което трябва да направи родилката е да помогне на това стягане на коремната мускулатура като на свой ред се напъва в същия момент и така заедно със стягането на коремната мускулатура и мускулатурата на матката се получи едно комплексно притискане на бебето към отвора на матката. Трябва да успокоим всички бременни, че чувството за ходене по голяма нужда е фалшиво и няма от какво да се притесняват и да се „стискат”, защото оттам няма да излезе нищо друго освен бебето. (именно за това при приемането на родилката в предродилна зала заедно с тоалета и се прави клизма, която е напълно безболезнена)
За да помагате адекватно на себе си, а и на бебето по време на раждане е необходимо да слушате и да изпълнявате командите на акушерката, която води раждането. Тя ще ви мобилизира и ще ви напътства в този момент.
Всяка една контракция започва с командата да поемете въздух и това не е без основание – можете да напъвате за по-дълго време само ако гърдите ви са пълни с въздух. В рамките на една контракция вие трябва да напънете три пъти, за това и три пъти ще чуете командата „дишай”. Да поемете възду за раждане означава първо да забравите, че имате нос и всичко да се случва през устата. Второ да го направите бързо, рязко и дълбоко. И трето – да го правите тогава, когато го иска акушерката. Важно е, когато поемете въздух да не го изпускате, докато това не го поиска вашата акушерка. Напротив, вие трябва да го задържите, за да го използвате по време на напъна. Има и още нещо, което се очаква от вас в момента, в който се даде командата „поеми въдух” – а то е да хванете краката си за глезените с ръце минаващи от външната им страна, широко да ги разтворете в страни, като ги притискате максимално до тялото си в посока на гърдите. Всъщност това важи в случаите на раждане у дома напр. в повечето случаи – т.е. в родилна зала вие ще имате подпора, на която да поставяте краката си, а в ръцете ви ще дадат каиши или дръжки, за които да се хванете и да теглите, за да се набирате на тях. (Преди, обаче да бъдете въведени в родилна зала с пълно разкритие и команда „Напъвай”, не е удачно да хващате краката си в гореописаната поза, защото до този момент бебето е в положение, в което с такава поза вие само бихте го врязали в себе си без да му помагате, напротив…) Тази свита поза е подходяща в родилна зала, защото бебето вече се е смъкнало ниско долу и Вие само трябва да го избутате навън.
Представете си позата, в която бихте ходили по голяма нужда, ако сте в природата без удобството на съвременната тоалетна. Тази поза е идеална за раждане, но няма как раждането в болница да се случи по този начин, защото няма как акушерката да Ви помага и съдейства, нито да наблюдава какво се случва. Няма начин при таква поза тя да поеме главичката на бебто и да ви пази от разкъсвания, нито пък да подпомогне раждането му по-нататък. Точно за това родилното легло е приспособено така, че да е удобно и за акушерката. И така в гореописаната поза вече сте поели въздух и започвате да се напъвате. А как се напъва правилно?

За да има напъна правилната посока е нужно да затворите очи, с гримаса с разтегната уста (не с каменно лице и отворени очи – така само ще получите кръвоизлив в очите) и глава наведена надолу така, че брадичката да докосва гърдите Ви. В главата Ви винаги да звучи репликата „Да избутам бебето надолу”. Тази мисъл трябва да съпровожда всеки напън, за да се концентрирате и да насочите силата си правилно. И след няколко напъна идва най-сюблимния момент – усещате, че само още един напън и хоп – бебето ще излезе. Това го усещате много ясно, защото бебето вече е преодоляло най-голямото съпротивление. И точно в този момент, когатао усещате, че всичко много лесно вече може да приключи, акушерката Ви казва „Спри да напъваш, дишай!” А в този момент на вас много силно Ви се иска да напъвате. Много точно този момент се описва със следната ситуация: Вие имате стомашно разтройство, но не сте си вкъщи и след дълго лутане сте успели да намерите тоалетна, вече сте на вратата и остава само да я отворите и всичко ще приключи, но в точно в този момент се оказва, че там има човек и Вие трябва да изчакате още малко. Това се случва и в момента, в който акушерката ви спре и каже да дишате, защото вътре има човек наистина, който ако го пуснете да излезе под напън, той ще Ви разкъса. Вие не можете да махнете напъна от контракцията на матката, но можете да махнете това, което сте добавили допълнително към него – въздух, гримаса и сила. Махате всичко това, отпускате се и дишате, без да се изкушавате да стегнете мускулите на таза. Дишането става равномерно образно казано само до гърлото (не с онзи обем както до сега сте поемали въздух за напъване). Дишате като изморено куче. И го правете шумно, за да е сигурна акушерката, че го правите правилно. Така тя ще може да спаси перинеума (участъка от изхода на влагалишето до ануса) от разкъсване. За това акушерката трябва да има възможност да овладее бебето и с цената на всичко да го задържи и да помогне внимателно да се роди главата. След което идва ред на рамената. Вие трябва да подскажете на акушерката накъде ще се завърти главата, защото това не е избор. Има биомеханизъм, по който това се случва. Когато бебето навлиза във входа на таза по едина начин по регламент излиза по определен начин. Т.е. ако гръбчето е било завъртяно надясно, лицето на бебето трябва да се завътри към лявото бедро. За това акушерката ви дава команда „Поемете въздух” при което тя вижда накъде се завърта бебето (накъде то само тръгва), тогава тя хваща и го изважда.