В поредица от статии ще ви разкажем за раждането, такова каквото е, такова каквото всяка една родилка трябва да го изпълни, като съдейства максимално адекватно. Бихме се радвалаи да развенчаем страховете ви, защото в интернет битуват вякакви изказвания по темата-”Раждане”, а разговорът между приятелки звучи винаги ужасяващо, когато едната е раждала, а другата не. Истината е, че всяка една жена иска да даде уникален момент на раждането. Ще чуете страховити разкази за това, че са и скачали по корема,че са я бъркали, че са и пробили мехура с шиш, че са я качили на магаре, че е крещяла, че във втория период, когато излиза бебето раждането прилича на ходене по голяма нужда. Истината е, че раждането наистина прилича на ходене по голяма нужда, но крещенето не помага тогава, не помага и при раждането – то не облекчава болката, защото викайки не може да се напъвате истински. Седемнадесет сантиметров слалом е пътя на бебето и този път е пълен с препятствия. Бебето не може да ви подаде ръчички, за да го поемете. Трябва Вие да го избутате. В мига, в който си позволите да поемете въздх, за да го изкрещите докато бебето излиза по пътя си – Вие му слагате едно препятствие и го оставяте там, където е било до момента вместо да му помогнете да излезе по-бързо. За това ще се постараем да развенчаем митовете и да Ви разкажем за същността на едно раждане без излишна терминология, така както би ви разказала за всичко това жена, която е минала през това изживяване (т.е. раждала е), а същевременно има познанията на акушерка. Акушерка, която е наясно колко е трудно да станеш бързо с големия корем, да изпълняваш всички команди за напъване, дишане и т.н.
Когато поемете към родилното, Вие трябва да го направите със самочувствие, самоувереност и радост, защото това е големият миг - онзи човек, който до сега сте виждали черно-бял и в сенки ще се появи в ръцете ви и вие ще видите че той е малък и мил макар и не съвсем красив, (например ще установите, че съвсем несправедливо то прилича на съпруга ви, а в тежките случаи, когато света ви е крив – ще установите, че с тази усмивка прилича на свекърва ви :-). Велик е момента, в който ще можете да го докоснете, помиришете и до го усетите. Всяка бременна трябва са се чувства късметлийка, защото в своето тяло тя носи живот, защото има жени, които биха минали през какво ли не само и само, за да изпитат това щастие. Тръгвайки към родилния дом вие трябва да го направите със самоувереност, с парзничното очакване, защото вие отивате на най-великата среща в живота си – срещата с Вашето дете. Трудните моменти бързо се забравят. Щом видите бебето си всичко друго ще избледнее, емоцията е невероятна. А и облекчението след раждане чисто физически е невероятно – изведнъж ти пада огромно бреме.

Тук е мястото да направим вметка, че не точно така стоят нещата при цезаровото сечение. Там нещата са доста по-пасивни откъм емоция. Не се страхувайте от нормалното раждане. За да се случва и до ден днешен – природата го е измислила. Тя даже прави една стъпка в ущърб на бебето – ощетява малко бебето, но не защото то минава през тези места, през които му е отредено да мине, а за защото го довежда на този свят малко незряло. Ако сравним биологичното развитие на едно човешко бебе с това на едно малко маймунче например, лесно ще се убедим в това. Времето, необходимо на това маймунче, за да стане двигателно активно е само няколко седмици, докато времето необходимо на нашето бебе, за да седне е шест месеца, а за да стане и да ходи - година, година и нещо. Излиза, че бебтата ни идват на белия свят много по-рано, отколкото е добре това да се случи. Това е оправдано, защото след една година глвичката на вашето бебе ще бъде много по-голяма. Това, което ни отличава от другите бозайници е неимоверното уголемяване на главата. То е причината бебето да идва на този свят по-рано, това е причината грижите, които подсигуряваме за тях да са малко по-особении. Раждането на човешките бебета се оказва най-сложно съпоставяйки го с останалите бозайници както заради двойно уголемения мозък, така и заради изменената костна структура на таза при човека, което е предопределено от идеята за изправена стойка и ходене на два крака. Сложният въртелив ход на бебешката глава по пътя през майчиния таз е компромис, сделка между ходенето на два крака и уголемения мозък – решение до което е достигнала еволюцитята в продължение на близо 2 млн. години.

Този сложен ход довежда и до още едно усложнение в процеса на раждане – бебето излиза от родовия канал с тилната част на главата обърната към пубисната кост на родилката и лице в посока обратна на майката. Това не и позволява да поеме бебето с ръце и така да подпомогне раждането без да увреди гръбначният му стълб. Тази позиция също и пречи да аспирира дихателните пътища на бебето или да премахне пъпната връв, ако тя е увита около врата му. За това жените се нуждаят от помощ по време на раждането и по цял свят до тях са акушерките и лекарите, както и всички медицински техники, за да им съдействат по най-адекватният начин. Необходимо е и родилките да участват активно в процеса на раждане, като спазват инструкциите на своята акушерка с доверие и готовност.И така. Кога да тръгнем към родилна зала?
Вие сте на термин, имате контракции и сега си задавате въпроса: „Дали да тръгна или да изчакам” – всяка бъдеща майка си го е задавала.
Един от безспорните предвестници на предстоящото раждане е безумното ви желание да чистите всичко – започнете ли да тупате килими, да метете и да ставате в пет с безумното желание да пренаредите шкафовете – да знаете, че от една до няколко седмици ще родите. Ремонтите, които обикновено скарват на финала семействата в последните седмици от бременността са израз на „гнезденето на жената”. Е никой не обича ремонтите и гледаме да си ги спестиме. Внимавайте, защото мъжете нямат това усещане, това тръпнене вътре в теб, че непременно сега трябва да стане. Както котката, която си намира място, така и ние искаме всичко в дома ни да е наред в очакване на новия член на семейството.
И така, Вие имате контракции. Но как да разберете че това са контракциите, които ще доведат бебето на бял свят. Как да ги различите от фалшивите, защото има и такива. Фалшивите, се появяват в последните две седмици и наистина могат да ви заблудят, защото могат да са с една периодичност, с една цикличност и най-честият развой на събитията е: жената грабва багажа, защото има контракции и се пита: „Това ли е или не е. Ами я да ида да проверя.” Обикновено отива в приемно отделение, преглеждат я и и казват „ами не раждаш”. Не можете да си представите колко е безсславен пътя наобратно. Чувстваш се предаден от всички и ако до сега всички са те гледали като едно свещено агне, то вече започват да те смаляват и ставаш обикновен – обикновена, все още берменна жена. За да разберете каква е разликата между тези контракци, които ви подготвят и тези, с които ще родите трябва да обясним първо какво е контракция. Контракциите са движенията на матката. Къде, обаче се случват тези движения. Матката, за разлика от всеобщото схващане, че се движи ниско долу, защото там се усеща болката от това движение, се движи от горната страна. Ако си представите едно гумено шише, напълнено с някаква гъста течност (или силикон, гел), която трудно би излязла, за да бъде изхвърлена тази течност е нужно да стиснем шишето. И то да го стиснем отгоре, защото ако стиснем на друго място няма да има толкова голям ефект. Например ако стиснем в средата (или там, където матката боли) ще разделим силата и така ще разделим в две посоки и съдържимото, като едното ще отиде нагоре, а другото ще тръгне надлу. За това шишето трябра са се стисне отготре и когато се изтласка съдържимото в горната част, да продължим да стискаме надолу. Т.е. трябва да започне да намаяване обема отгоре. Движението на матката горе – това е контракция, само това. А ефекта, с който вие ще усетите контракцията това е болка, чувство за ходене по голяма нужда. Ако смятате, че контракциите са новост за бременната – грешите. Всяка една жена, от момента, в който и дойде мензиса, както и всеки път когато кърви, в същност го прави благодарение на контракция. Матката се стяга, движи се, откъртва лигавицата на матката и я изхвърля под формата на менструално кръвотечение. Всеки ден една бременна има по около десет контракции – това е стягане – корема става твърд за кратко, но няма болка. Това са характерните за бременността контракции. Това е нормално, защото матката е чувствителна към механични дразнения. Когаато например се изправим от леглото и притиснем матката и хоп – тя се свива, тогава най-често чувстваме контракцията. Механично движение също е и когато перисталтиката се разбушува – червата са буквално по дъното и отзад по задната страна на матката и когато те се движат това движение също може да предизвика контракции. Изпразването на пикучния мехур също може да доведе до контракции, а да не говорим, когато бебето реши, че тази поза вече не му е удобна и размърда ръце, крака и всичко възможно – матката винаги отговаря със своята прегръдка наречена контракция. Това са контракциите, когато говорим за тези по време на бременността. Трябвада се знае, че те няма да доведат до лош ефект, защото имаме един нов орган за тялото на бременната, той е временен и се нарича плацента. Плацентата, освен филтър за бебето, освен място в което текът обменни процеси между майка и бебе, е и жлеза с вътрешна секреция, жлеза, която излъчва хормони. Един от хормоните на плацентата е хормон, наречен прогестерон – ще рече „за бременност”. Този хормон парира маткакта и не и позволява да стартират онези мощни контракции, с които тя ще започне да изхвърля бебето. На финала на вашата бременност плацентата започва да старее. При направа на ултразвук, в една от диагностичните бележки на лекаря проследяващ бременноста, той ще отбележи – степен на зрялост на плацентата. Когато степента на плацентата започне да достига трета, и към четвърта степен, това означава, че тя започва да старее. Стареейки, нивата на хормоните и започват да спадат и контракциите започват да се усещат малко по-сериозно. На финала плацентата вече е стара, хормоните вече са спаднали и бременната започва да усеща дори болезнени контракции, защото няма какво да спира матката. Контракциите са болезнени, защото ефектът към който те водят е дилатация на каналчето на шийката на матката. Разкритието на шийката е пространството, което бебето трябва да си направи в отвора на шийката, за да премине главата му през нея.
Шийката на матката е като яка на поло, когато започнем да го обличаме то добива формата на главата ни. Ако обаче полото е тясно има два варианта – или преставаме да напъваме или ще го скъсаме. А ако главата на бебето мине през шийката – то има достатъчно място за да мине и цялото бебе. Най честата грешка е да се напъва жената по-рано отколкото е необходимо – затова и не се ражда при малко разкритие. Защото бебто по време на целият път на разкритието се напасва към пространството на входа. То адаптира главичката си към стените на костната фуния на таза, в която трябва да попадне.
При второ раждане всички тези процеси протичат много по-бързо и е възможно дори второ-раждаща жена да не усети в съня си, че има контракции.
От размер на един пръст шийката ще трябва да се отвори до размер на около десет пръста, т.е. най-големия диаметър на главичката на бебето. За това доколкото различните бебта имат различен диаметър на главичката си, то и необходимото разкрите има различни стойности в см при всяка майка. И все пак говорим за малки отклонения в порядъка на тези 10см.
Във времето, в което шийката се разпъва вие ще усещате болка.
Да видим колко продължава първият период на едно раждане … следва продължение…